Днешният ден премина изключително бързо,прекарвайки 9 часа в училище,се чувствам доста свежа,бодра.Естествено девет часа не стигат и се наложи да седна да си поуча и да си напиша обстоино по всички предмети.Днес осъзнах,че всъщност приятелите (или по скоро хората,с които общувам) изобщо не се интересуват от живота на другите и гледат само тях.Трудно е да приемеш,че един човек,който е важен за теб,дори не му пука как си,добре ли си...Поука от днешния ден(макар и накратко споделен,понеже беше скучен)няма... Не защото не мога да я извлека,а просто защото съм изложила една всеизвестна истина,която както винаги аз проумявам последна.
*Бях забравила да спомена,когато разказвах за себе си,че обичам да пиша.Стихотворения,разкази,роман един дори.А ме е страх да ги публикувам.Днес смятам да ви покажа един откъс,само за да чуя едно мнение на хора,които не ме познават.Достатъчно за сега малко по-късно пак!